На 20 април се проведе кръгла маса, на която Министерството на здравеопазването представи основните договорености, ангажименти и предстоящи задачи в системата на здравеопазване у нас, произтичащи от Договора за присъединяване на България към ЕС.

                 Форумът на тема “Присъединяването на България към Европейския съюз – ангажименти и предстоящи действия в сферата на здравеопазването” бе открит от министъра на здравеопазването г-н Славчо Богоев, като във форума участваха заместник-министрите проф. Олег Хинков и доц. Петко Салчев, директори на националните центрове към МЗ, директорът на НЗОК д-р Иван Букарев, експерти от МЗ и НЗОК, народни представители, представители на медицинските университети и колежи, на съсловните организации в сферата на здравеопазването, на фармацевтичната индустрия, синдикатите, неправителствени пациентски организации и други експерти.

               В рамките на процеса на присъединяване на България към Европейския съюз Министерството на здравеопазването има определени ангажименти по привеждането на българското законодателство в съответствие с правото на Европейската Общност, както и за изграждането на институционален и административен капацитет и необходимата инфраструктура за прилагане на европейското право в няколко основни направления, свързани със здравеопазването, отбеляза в изказването си при откриването на кръглата маса министърът на здравеопазването Славчо Богоев.  

               В рамките на процеса на присъединяване на България към Европейския съюз Министерството на здравеопазването има определени ангажименти попривеждането на българското законодателство в съответствие с правото на Европейската Общност, както и за изграждането на институционален и административен капацитет и необходимата инфраструктура за прилагане на европейското право в няколко основни направления, свързани със здравеопазването, отбеляза в изказването си при откриването на кръглата маса министърът на здравеопазването Славчо Богоев.       Директорът на НЗОК д-р Иван Букарев съобщи, че един от основните ефекти в областта на здравеопазването след присъединяване на страната ни ще бъде възможността за предоставяне на медицинска помощ на българските граждани в страните от ЕС. От 2007 г. работата на Националната здравноосигурителна каса ще е свързана и с възстановяването на разходи за медицинска помощ, оказана на български здравноосигурени граждани на територията на 31 държави от ЕС и Европейското икономическо пространство. Особеното при предоставянето на медицинската помощ в ЕС е, че във всички държави пакетът от услуги е различен. Правилото е, че медицинското обслужване се предоставя на равнището и със съдържанието в съответната държава, предоставяща медицинската помощ. Тази държава може да е различна от държавата, в която лицето е осигурено, но тя третира чужденеца като свой гражданин и му предоставя медицинските услуги от своя задължителен пакет за сметка на компетентната държава. Гражданите се осигуряват само в една държава и обикновено това е държавата, в която те работят, независимо от мястото на тяхното постоянно местоживеене. Така се гарантира социалната защита и се избягва двойното осигуряване.

                Подготвя се въвеждането от 1 януари 2007 г. на Европейската здравноосигурителна карта, която ще е единственият документ, даващ право на спешна и неотложна медицинска помощ в ЕС. С нейното въвеждане ще се ускори процесът на възстановяване на разходите на държавата-членка, предоставила лечение. Картата ще замества многобройните формуляри, които досега даваха достъп до спешната и неотложната медицинска помощ в ЕС. Разходите ще бъдат възстановени от институцията на държавата, в която пациентът е бил здравноосигурен, като се избягват проблемите с неточни формуляри и се намаляват административните разходи. Картата е въведена от миналата година в 15 стари членки на Съюза и удостоверява здравноосигурителни права на нейния притежател. Засега тази карта е на хартиен носител и нейните параметри са определени с решение на Европейската комисия. Взето е решение този документ да премине на вариант да бъде на магнитен носител, което ще дава възможност за достъп до електронното досие на здравноосигуреното лице. Това естествено повдига въпроса за равнището на въвеждане информационните технологии във всяка една страна, включително и в нашата тъй като ние сме длъжни от 1 януари да въведем тези карти, подчерта д-р Букарев. 


   Eдно от основните финансови предизвикателства пред НЗОК след 2007 г. e предоставянето на обезщетения в натура, което включва разходи, които в чужбина трябва да се поемат от държавата, в която лицето се осигурява. В много случаи има несъответствие между това, което страните-членки възстановяват като разходи за медицинска помощ в чужбина, и това, което получават като приходи отвън. Възстановяването на разходите за лечение на осигурени лица зад граница обикновено се извършва по реални цени. 

                Подготвя се въвеждането от 1 януари 2007 г. на Европейската здравноосигурителна карта, която ще е единственият документ, даващ право на спешна и неотложна медицинска помощ в ЕС. С нейното въвеждане ще се ускори процесът на възстановяване на разходите на държавата-членка, предоставила лечение. Картата ще замества многобройните формуляри, които досега даваха достъп до спешната и неотложната медицинска помощ в ЕС. Разходите ще бъдат възстановени от институцията на държавата, в която пациентът е бил здравноосигурен, като се избягват проблемите с неточни формуляри и се намаляват административните разходи. Картата е въведена от миналата година в 15 стари членки на Съюза и удостоверява здравноосигурителни права на нейния притежател. Засега тази карта е на хартиен носител и нейните параметри са определени с решение на Европейската комисия. Взето е решение този документ да премине на вариант да бъде на магнитен носител, което ще дава възможност за достъп до електронното досие на здравноосигуреното лице. Това естествено повдига въпроса за равнището на въвеждане информационните технологии във всяка една страна, включително и в нашата тъй като ние сме длъжни от 1 януари да въведем тези карти, подчерта д-р Букарев.    Eдно от основните финансови предизвикателства пред НЗОК след 2007 г. e редоставянето на обезщетения в натура включва разходи, които в чужбина трябва да се поемат от държавата, в която лицето се осигурява. В много случаи има несъответствие между това, което страните-членки възстановяват като разходи за медицинска помощ в чужбина, и това, което получават като приходи отвън. Възстановяването на разходите за лечение на осигурени лица зад граница обикновено се извършва по реални цени.    Заместник-министърът на здравеопазването проф. Олег Хинков изтъкна, че нормативното регламентиране на възможностите за признаване на дипломи и квалификация на българските медицински специалисти в страните-членки на ЕС е друг ключов момент в ангажиментите на страната ни в процеса на присъединяване, с изключително значение за медицинското образование и квалификация у нас.

    В ЕС е прието академичното и професионалното признаване на дипломи и професионални квалификации. Професионалното признаване се прилага само по отношение на т.нар. регулирани професии, за които се изисква специално образование. Упражняването им се определя със законови, подзаконови или административни разпоредби за специфична професионална квалификация, удостоверена със съответни документи. Специални секторни директиви регламентират процедурите по признаване на осем регулирани професии в ЕС – на лекари, стоматолози, фармацевти, медицински сестри, акушерки, ветеринарни лекари, архитекти и адвокати.

    В ЕС е прието академичното и професионалното признаване на дипломи и професионални квалификации. Професионалното признаване се прилага само по отношение на т.нар. регулирани професии, за които се изисква специално образование. Упражняването им се определя със законови, подзаконови или административни разпоредби за специфична професионална квалификация, удостоверена със съответни документи. Специални секторни директиви регламентират процедурите по признаване на осем регулирани професии в ЕС – на лекари, стоматолози, фармацевти, медицински сестри, акушерки, ветеринарни лекари, архитекти и адвокати.

    Принципите на лекарствената регулация в ЕС поставят изисквания и предизвикателства към развитието на фармацевтичния сектор в България. Седем са основните директиви на ЕС в тази област. Всички страни-членки трябва да постигнат съответствие с техните изисквания за защита на общественото здраве, единен европейски пазар, наличие и достъп на лекарства до населението и качествена промяна от национална към интернационална регулаторна практика. Към 1 януари 2007 г. България трябва да има напълно въведено и влязло в действие европейско законодателство в областта на лекарствената регулация, подчерта важността на проблема д-р Емил Христов, директор на Изпълнителната агенция по лекарствата. В тази връзка МЗ разработва нов Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина и Закон за медицинските изделия.

   През юни 2004 г. парламентът ратифицира Конвенция 50 на Съвета на Европа за разработване на Европейската фармакопея. България е неин член от 23 декември 2004 г. Членството в Европейската фармакопея е важно условие за пълноценно присъединяване на България към съответните европейски структури и общоприети принципи на фармацевтична стандартизация и контрол.

     През 2005 г. стартира проект с холандското правителство по програма МАТРА „Създаване на център за обучение по безопасност на храните”. Целта е да се създаде единен център за обучение с подготвени специалисти и разработена програма, съответна на обучителните програми, ползвани в ЕС, в който инспектори по контрола, производители и търговци на храни могат да получават необходимите знания, умения и опит за прилагането на законодателството по храните.   

    В оставащите месеци до присъединяването на България производители и търговци на храни и контролни органи трябва да се подготвят за прилагане на изискванията на тези регламенти, поради което започна работата по изменение и допълнение на Закона за храните и издадени на негова основа наредби.
   

Източници: http://www.mh.government.bg    http://www.blsbg.com/